С една Америка по-различен

Дори не знам още откъде да започна, откъде започна тази магия…предисторията е дълга, затова ще я пропусна. Независимо дали търсите приключение, дали искате да прекарате идното по-различно /и със сигурност незабравимо/ лято, дали искате да срещнете нови приятели от цял свят… както и ред други причини… Work and Travel USA е един от най-добрите начини да го направите!

И никога няма да забравя сладката тръпка от първото ми влизане в офиса на Usit Colours при всички страхотни и усмихнати консултанти, това колко бях ентусиазирана и мотивирана от всичко ново и непознато, което предстои /а то го надхвъли стократно/, както и моментът, в който излязох от там, държейки папка с документи и договор, на който се бях подписала за най-прекрасното лято, което съм имала досега. Сега е моментът, ако не съм го направила, да благодаря на тези сладурковци за усърдната им работа, за вниманието и търпението и за енергията, с която зареждат от момента, в който ги видиш за първи път, голяма работа сте!

И така започна всичко – намирането на лятна работа, трескавата и сладка подготовка около заминаването… най-дългите и безкрайни няколко месеца… се изтърколиха и времето дойде да видим Терминал 2 от страна departures, стискайки здраво билети и мечти.

Почти 24 часово пътуване, три полета/чиста доза адреналин/, 9 часа разлика и ето, озовах се в Гардинър, Монтана, малко и невероятно красиво градче, разположено на северния вход на Национален парк Йелоустоун, сгушено между планински върхове, лежащо на двата бряга на река Йелоустоун… природа и половина/и го казвам буквално/.

Идеята за мечки, елени, сърни и зайчета, подскачащи навсякъде… ами изглеждаше ми някак приказно и нереално… е, да, но си беше истина… дотолкова, че имахме домашна сърна, която си харесваше задния двор на уютната ни и прелестна къщичка и ни навестяваше всеки ден. И животинският свят е малка част от това, което ни заобикаляше от кипящия /буквално, от гейзери/ парк. За любители на природата това беше Раят. Рафтинг, езда, катерене, преходи, къмпинг бяха малка част от всички приключения, в които можах да се впусна. Прекарахме страхотни няколко дни в този парк, както и в Гранд тетон, който също е наблизо… Извод: I am not only a nature person, I am a mountain person for sure!

Идва и моментът с работата… аз си имах цели две такива… камериерка в хотел беше работата, с която тръгнах от тук, а хостеса в ресторант беше тази, която сама си намерих там. Заслужаваше си. Дори дългите часове не се усещат, когато са споделени със страхотни хора и колеги, някои от които стават твои приятели и семейство/защото си живеете заедно/… безброй луди и запомнящи се мигове, дни, които се превръщат в нощи и обратното, такива, които не усещаш да минават /а и не ти се иска/. Едно лято, няколко месеца, а чувстваш тези хора като едни от най-близките ти и винаги ще помниш „онази вечер, когато“… или „онзи следобяд на реката…“ спомени, на които сега гледам с усмивка и умиление и копнея да преживея отново.

Лятото се нижеше съвсем неусетно и ето, че дойде и вълнуващият момент за планиране на финалните екскурзии… а не след дълго и те самите. Беше време да извадя отново големия куфар/един от най-верните приятели това лято :D/, да се опитам безсмислено да натъпча вътре четири месеца от живота си, да подредя прилежно всички невероятни спомени в сърцето си и да кажа „Довиждане!“ на моя любим Гардинър, да мина за последно по улиците, да видя лицата на приятелите си, надявайки се да ги срещна отново някой ден.

И потеглихме. Оказа се, че летенето със самолет ми е новото любимо нещо за правене, привикнах му. Летяхме до Лос Анджелис, откъдето започнаха две от екскурзиите ни по Западното крайбрежие. Първата седмица на неописуема красота, спиращи дъха гледки /Гранд каньон, Сан Франциско/, както и срещи с нови приятели и още ред случки, минаващи в графата „Epic“.

Дойде ред и на поредния полет… не кой да е, а този до Голямата ябълка… събудих се в града, който никога не спи… и той ме завладя, така че каквото и да кажа за Ню Йорк, малко е… той трябва да се усети и преживее. Трудно/но не толкова много/ трябваше да го оставим за два дни, за да видим и разкошните Вашингтон, Филаделфия и Балтимор. Друго си е да се събудиш и едно от първите неща, които да видиш, да е Белият дом. При завръщането си в Ню Йорк имахме нашата последна нощ в Америка. Времето, в което застанах на Таймс скуеър и усетих как целият град може да мине покрай мен и се опитах да проумея мащаба на всичко, което съм преживяла и преживявам…ако някой може, нека го направи, аз не можах…

Няма да завърша тази история с това, че всеки трябва да опита, да се запише за участие в програмата, защото се е почувствал готов…такова нещо няма, то е кратко, но някак сигурно решение, впускаш се напълно и очакваш най-доброто . А после… после ти се иска да си мислиш, че не си сънувал, че не е било само филм, в който си бил главен герой или героиня, че ще помниш това лято като едно от най-смелите и прекрасни решения, които си взимал… после си просто с една Америка по-различен.