Моето израстване

Всички приказки, знаете, започват с “имало едно време”… Е, сега ще ви разкажа моята история, която, както в приказките, завършва с щастлив край. Имало едно време един студент във втори курс, който решава да се запише на студентска бригада в Америка… Казвал се Иван. Хм, аз се казвам Иван. Добре де, ще Ви разкажа моята приказка по действителен случай. Моето приключение, защото то наистина за мен се превърна в приказка.

Приключението ми, разбира се, не започна след като стигнах в Щатите, а още когато отидох в офиса на агенцията, за да се запиша за бригадата в Америка. Подписах договорa, преминах през десетки стъпки, интервюта и т.н., (с почти нулево ниво на английски език, но благодарение на консултантите на агенцията и с моята воля успях преди да замина да го владея основно), докато дойде време да замина на заветната дата 13 май.

Така и така се записах сам, никой не успях да навия дойде с мен, сам преминах през всичко и явно ми било писано и сам да пътувам на бригада в Щатите. Приключението ми продължаваше и от летище София, през Истанбул, та чак до Чикаго. Преминах през много трудности, докато кацна в Чикаго, а оттам с влака до града, който ми беше крайната точка и където щях да живея – един град, град като селце (ние така го наричахме) – Сандаски, в щата Охайо.

Сандаски… Провинциален град със сравнително малко население. В Сандаски има доста музеи и атракции и в него се намира един от най-известните увеселителни паркове не само в Америка, но и в света, а именно Сидър Пойнт, където беше и работното ми място. Какво мога да кажа за парка? Уникален, страхотен, спиращ дъха на човек, постоянно с множеството атракциони и влакчета, които се намират в него и то напълно безплатно за нас, служителите в парка. В него имаше и огромен аквапарк, може да се гледат различни шоу програми, а за туристите има и много магазини, ресторанти, игрални зали, детски кътове и хотели. Паркът е разположен непосредствено до плажната ивица.

За нас, студентите на бригада, имаше най-различни работни позиции – райд оператори, спасители, камериери, продавачи в магазини, в сферата на обслужването, отговарящи за реда в парка и т.н. Аз избрах да бъда камериер, тъй като си мислех, че работата няма да ми бъде трудна с начално ниво на английски език. Естествено обаче се оказа, че там хората са изключително топли, весели, забавни, приветливи и нямах никакъв проблем, че не знам перфектно езика. В последствие, разбира се, го проговорих и сега мога смело да твърдя, че мога да владея езика без никакъв проблем.

И така – моята работа там. Както казах, работих като камериер в два от хотелите в парка, разположени в близост до аквапарка. Там, където работих по-често, беше почивна курортна база с луксозни къщички, разпределени в 3 зони. Най-много работих в първа зона, където имаше и страхотен басейн.