Aляска – голямото приключение

Когато кажеш „Аляска“ всички си представят само едно – студ. Далеч обаче не е така. Аляска е едно вълнуващо приключение, приключение, което ти дава много и което никога не ще забравиш.

Решението да се запиша за бригада дойде спонтанно и докато се усетя вече бях с две мои университетски другарчета в офиса на Usit Colours – Велико Търново. Притеснението, което ме бе обзело мигом се изпари при вида на усмихнатите момичета от екипа и единственият им кавалер, който далеч не им отстъпваше по усмивки. С общи усилия подготвиха мен и другарчетата ми за предстоящото ни задокеанско пътуване.

С всеки изминал ден заминаването беше все по-близо и така докато се усетя вече бях на летище София с присвито сърце, но с широка усмивка, сякаш предусещаща приятните емоции съпътстващи „голямото приключение“, както обичам да наричам тази своя среща с Аляска. Три полета равняващи се на почти тридесет часа и стотици спиращи дъха пейзажи сменящи се като на филмова лента зад прозорчето на самолета ме отведоха на другия край на света.

Сиуърд е името на градчето в което живяхме и работихме аз и „моите момичета“, както наричам университетските ми другарчета с които споделих това приключение. Трудно бих побрала в думи впечатленията, които това място създаде у мен. Всички тези гористи местности, водопади намиращи се на една ръка разстояние, красивите изгреви и залези придаващи на заснежените върхове един особен блясък, ледници и изключително богато животинско разнообразие за което дори не си бях мечтала да зърна на живо.

Няма да крия, че в началото бях леко объркана предвид рязката смяна на мястото, различната култура и това, че бях далеко от семейството, родината и приятелите си. След като мина известно време обаче осъзнах, че се намирам на място даряващо те ежедневно, дори ежеминутно с неповторими спиращи дъха пейзажи, които безмълвно наблюдаваш и просто се чувстваш щастлив! Да си призная имаше дни в които нямах търпение да приключат работните задачи, за да мога да направя своето дневно „бягство“ сред природа. Сякаш по някакъв неписан закон, природата винаги бе в състояние да ме отърси от дневните ми тревоги, да ме спаси дори от самата мен, да ми покаже, че простичките и мънички неща са истински значими. И така някъде измежду всички тези всекидневни малки бягства аз усетих това място като свое. Място в което открих себе си, място съдържащо всички нюанси на човешкото, на всичко онова, което ме кара да се чувствам част от майката природа.

Месец преди да потегля обратно към свидната ми България вече знаех, че искам да се върна отново. Родното вече много ми липсваше, но същевременно не исках да напускам този природен рай, особено след като зърнах северното сияние – този природен дар, който не мога да сравня с нищо, човек трябва да го види с очите си, за да усети енергията, която носи със себе си. Решението за потушаването на тези бурни емоции, които вихреха хоро в съзнанието и душата ми, бе да завещая сърцето си на този град, на този щат, на Аляска. На тръгване с куфар в ръка аз сторих именно това – оставих сърцето си там!

Като за завършек на моята скромна история ще си позволя да посъветвам всички, които са пред дилемата дали да се впуснат в подобно приключение.. ДА! Направете го, защото това е преживяване, което ще помните цял живот, това са мигове на истинско щастие, не се колебайте, предизвикайте себе си, излезте от зоната си на комфорт, защото само тогава човек търпи развитие, тогава успява да опознае себе си и своите лимити или пък липсата на такива! Без значение какво казват другите, следвайте единствено сърцето си и повярвайте ми, няма да съжалявате!