От Alaska до Cape Cod

габриела Мачева
Свищовска академия

Как започна всичко?!

Бях втори курс. От 11-ти клас работех по морето и не ми се ходеше пак на Слънчака.  Исках да опитам нещо различно, нещо ново. Бях чула мои приятели да ходят в Щатите, но ми се струваше твърде сложно. Документи, самолетни билети, интервюта за виза – всичко това аз ли трябваше да го оправям?

Един ден намерих флаер във фоайето на  Академията и пишеше, че трябвало само да съм студентка редовно обучение, да говоря английски на средно ниво и дори нямало нужда да плащам всичко преди да замина. Реших да ида до офиса на Юзит. Не знаех нищичко за програмата.

Е, то не се оказа толкова сложно – те ми подготвяли всички документи, аз си избирам къде искам да отида, аз си харесвам работа, аз решавам кога мога да замина – в началото на май, средата, края или дори юни. Излязох от офиса и  вече знаех: АЗ ЩЕ ОТИДА НА БРИГАДА!

Супер много се развълнувах. Америка е доста по-надалеч от нашето Черноморие. Но сега въпросът беше къде искам да отида? Разглеждах някакви места, но нямах реална представа какво искам, затова изчаках. Изчаках предложенията за работа, следях ги всеки ден на сайта и пак не избрах! Реших отново да ида в офиса за съвет – да ми кажат къде ходят най-често студентите, къде е най-яко, коя работа е най-добра, и пари исках да изкарам все пак…

Оказа се, че местата са супер много – Източно крайбрежие, Западно, Средни щати и Аляска. Това последното ми се струваше невъзможно. Аляска – само като го проверих на картата и ми стане зле. То е супер далече! Гледах снимки – мечки, планини, ледници, кучешки състезания, лосове. Сякаш беше друг свят.  Точно затова ще отида там. Реших го! Ако пробвам нещо, то нека да е супер различно, а и от агенцията ми бяха казали, че мога да ходя на бригада докато съм редовно обучение, а аз имах пред себе си и 3-ти и 4-ти курс, магистратура. Та, дори и да не ми хареса, щях да отида догодина на друго място.

Записах се. Дойде моментът да се срещна с работодателя ми, който идваше чак от Щатите. Имаше супер много студенти, които чакаха за интервюта. Видях, че всички имаха папки (и на мен дадоха), всички отиваха на най-различи места, бяха притеснени и имаше много работодатели.

Дори не се усетих кога седнах да разговарям с работодателя ми и вече си тръгвах, държейки в ръцете си договор. Щях да работя за Holland America Princess. Интервюто мина повече от добре. Отпуснах се и го питах всичко, което ме интересуваше – какво точно ще работя (бях си избрала камериерка, стори ми се добре като за първи път в Щатите, с никакъв опит), питах го дали ще мога да си намеря втора работа, питах за квартирата си и дори го попитах той колко часа е летял, за да дойде до България.

Всичко беше готово – остана само визата. Е до ден днешен се чудя, защо всички толкова се страхуват от този момент. Точно три въпроса, точно три минути и ми казаха „честито“.

Заминах за Аляска. Градът беше Анкъридж, бях си проверила предварително колко е голям, каква е температурата там, къде ще живея, какви места мога да посетя – с две думи, всичко, което можех да се сетя.

Знаех, че всичко това ще се случи, но не вярвах, че ще преобърне живота ми така.

Бях притеснена, но напразно. Очакванията ми се оправдаха на 100%. Всичко, което беше описано по договор, беше така. Имах си обучение, имах си изхранване, имах и възможност да си намеря втора работа. Запознах се с много най-различни хора. Но самото място – то беше уникално! Няма такава красота – такова спокойствие, езерца, паркове, хората мили, всички те поздравяват по улицата – това в България определено не е така. Чисто, подредено и спокойно. Работодателят ни ни организираше различни мероприятия. Барбекю за персонала, купуваха ни сладолед, всеки месец ни даваха отличие за работник на седмицата, даваха ни безплатни билети за кино, за музеи. Видяхме лосове, водеха ни до глетчъри. Много ми хареса и не усетих как минаха четири месеца.

Стана време да си ходя. След четири месеца работа имах право на заслужена почивка. Къде да ида, къде да ида? Една вечер се ровех из нета и видях, че приятели са на почивка във Лас Вегас. Невъзможно, си помислих аз! Гледала съм само филми, които са се снимали там. Поразрових се за повече информация и отново бяха сигурна – отивам! Защо пък не.

И така, прекарах три дни във Вегас и после още два в Ню Йорк. Беше септември и лятото ми беше минало уникално!!! Прибрах се супер щастлива и заредена с положителни емоции. Месец след като се прибрах в България още разказвах за всички места, които бях посетила и всичко, което ми се беше случило. Исках да повторя, нямах търпение да отида отново.

Станах трети курс и отново се записах за бригада с Юзит. Работодателите ми от Аляска ми предложиха да работа отново за тях, но тогава се замислих: защо да не отида на друго място?! Исках да посетя колкото се може повече. Исках да взема от Америка всичко, което тя ми даваше. Докато съм студентка можех да обикалям. Докато съм студентка можех да ходя на бригада! Не ми се губеше време и не ми се повтаряха стари неща.

Избрах Кейпа (така го наричаха). Кейп Код, Масачузетс – Източното крайбрежие. Когато отидох на интервю за виза дори ме попитаха, защо от единия край на Америка сега избирам да отида в другия. Казах им, че искам да пътувам, да срещна нови хора и да изживея нови преживявания.

Знаех, че всичко това ще се случи, но не вярвах, че ще преобърне живота ми така. Трябваха ми три дни да разгледам мястото (още на втория ден си намерих втора работа) и бях влюбена. Плажове, океан, морска храна, в същото време езерца и много гори. Градчето беше малко, нямаше нито молове, нито високи сгради – само малки къщички със страхотни дворове и на всяка веранда – люлеещи се столове. Работата беше различна. Работех в два ресторанта – единия за бързо хранене, а в другия правех пици. Имах време за плаж, за разходки, каякинг. Всеки ден, в който не работех, обикалях близките градчета. Скачках с парашут, влизах с лодка в океана и под нас плуваха китове. Беше приказно!

Първото ми лято в Аляска беше много добро и не мислих, че второто може да е също толкова готино, но беше!

След като свърших работа реших, че трябва да посетя и някой от вътрешните щати и си купих билет до Чикаго. Там прекарах три дни и бях готова да се прибирам!

Предстоеше ми още една година в университета и със сигурност още едно лято в Щатите.

А какво правя междувременно? Помагам на други студенти, като мен, да изживеят Америка – станах консултант в Юзит и споделям опита си с всеки, който иска да отиде на бригада.

Този сайт използва бисквитки, за да може да функционира. Бисквитките правят употребата му технически възможна, лесна и сигурна, спомагайки различни процеси в сайта като навигиране, пренос на данни и сигурност. Бисквитките се ползват и за набавяне на обобщена и напълно анонимизирана статистическа информация за това как сайтът се ползва от потребителите – например най-разглеждани страници, брой посетители, време на зареждане на страниците и други. Тази информация ни помага за подобряване на неговата визия, съдържание и бързодействие, както и за последващо таргетиране на потребители с пригодени според техните интереси рекламни съобщения. На линка долу може да прочетете по-подробно описание за това какво са бисквитките, какви бисквитки ползваме и каква е употребата им. За да работи нашия сайт по най-добрия и адаптиран за всеки потребител начин е необходимо съгласие с бисквитките.

Този сайт използва бисквитки, за да може да функционира. Бисквитките правят употребата му технически възможна, лесна и сигурна. Ползват се и за набавяне на анонимизирана статистическа информация за това как сайтът се ползва, с цел подобряване на неговата визия, съдържание и бързодействие, както и за последващо таргетиране на потребители с адаптирани за тях рекламни съобщения. За да работи нашия сайт по най-добрия и адаптиран за всеки потребител начин е необходимо съгласие с бисквитките.